Кино и сценография
Няколко стъпки към киното и работата на художника там.
Отново силно екипна работа, продукцията или създаването на филм изискват доста подготовка, анализи и изследване, както и изясняване на основни линии и стил с режисьора и оператора.
Докато в театъра сценографията е основна част от визуализацията и решението на
представлението като цялостно произведение, в киното се намесва или споделя работата на художника оператора. Камерата и нейното субективно око са всъщност окото на зрителя и това пречупване на цялото произведение през оптиката на камерата прави ролята на оператора много отговорна. Позицията на кадъра и кадрирането, което в театъра беше до голяма степен отговорност на сценографа, тук се решава от режисьора и оператора.
Ограничаването на изразните средства на художника в киното не значи, че работата му е второстепенна. В такъв екип (макар кино-режисьорите да са по визуално насочени) схемата на визуализация отново е дело на тримата (режисьор, оператор и художник).
В руското кино оператора се нарича "режисьор-постановчик" защото "поставя", кадрира, пречупва действието през своята техника и предлага на зрителя как да види действието.
Художникът е отговорен за декора, костюмите, реквизита, грима, прическите и другите материални измерения на това, което се снима. Затова ролята му в киното е разпределена на различни служби, които ослужват снимачния процес - декоростроители, реквизитори, гардеробиери, гримьори и фризьори... пиротехници.
Художникът в киното заедно с двамата основни кино-творци (режисьора и оператора) намират и определят местата, където ще се снимат определени сцени, решават как и какво от тях да се (до)декорира, довърши, разруши, разчисти, пребоядиса и т.н.
Обикновено тогава с тях е и един асистент, който се нарича "Location scouter" - или "търсач на места за снимане" - той следи за функционалното обезпечаване на "мястото" - има ли ток, безопасно ли е, може ли да се ползва там техника и осветление и др.
Художникът отново в екип с режисьора и оператора предлага какви да бъдат костюмите и изобщо стила на визуализацията. Съответно създава този характерен облик - визуален стил на филма като създава костюми, интериори и детайли (подбира предмети, аксесоари и т.н. реквизит). Всички тези създадени специално за филма, взети под наем или на заем предмети, дрехи, мебели и части от декора и костюма се предоставят и поемат от съответните служби:
Грубата работа на снимачния терен - дърводелски, строителни, бутафорни, бояджийски и други такива дейности се извършват от екип майстори - асистент-художници, които работят по график преди снимките на определено място и го подготвят за (до)декорирането.
Костюмите, аксесоарите и обувките отиват в "Гардероба" (където те се съхраняват, поддържат, перат, гладят, възстановяват, ако са скъсани и т.н.);
Предметите, мебелите и другите части от декора отиват в "Реквизит" - който също се грижи за тяхното състояние и отговаря за тях по време на снимачния процес;
Грима, перуките, мустаците и т.н. части от визуалния образ на всяко действащо лице се обслужват от съответните служби - "Грим", "Коса" или от един и същ опитен в това отношение човек.
Задачата за Коледа и НГ е да гледате и подготвите анализ/коментар на един исторически и един съвременен филм по избор като се опитате да намерите поне по едно художествено решение, което ви е направило впечатление и е повлияло върху начина, по който филмът ви е въздействал.
(например - избора на черно-бяло, червено и златно в интериорите на "Хамлет" на Кенет Брана). ето и линк към трейлъра на филма:
http://www.youtube.com/watch?v=GcWfNZhSEIQ
събота, 18 декември 2010 г.
събота, 11 декември 2010 г.
11 / 12 / 2010
Жан-Ги Лекат
работи с Питър Брук
принципи и съвети за работа:
- Да се познава и използва границата между сцена и салон / зрител и действие / театрално, условно и реално пространство;
- Границата на сцената дава възможност да има и off stage – действие извън сцената, което е частично или изцяло скрито, контролирано и предоставя възможност за изразяване или нефизическо присъствие (приемерно на триглавата ламя) от Тримата братя и зл. Ябълка и т.н.
Като се оставя много свободно място / „Празнотата в театъра стимулира въображението“ имаме възможност да провокираме публиката да доизмисля, довършва и поставя там, онова, което желае (всеки – различно нещо).
Упражнение:
Намислете си нещо много ценно: как ще се материализира то в пространството, как ще се ситуира в пространството / как ще стои на сцената – къде и как да го ситуирате / можете ли да ползвате това пространство извън сцената за това.
другата задача е да се опитате да създадете усещане за пространство използвайки само човешки фигури във всякакви мащаби и количества, и със съответните им качества - обем, физика, цвят, образ, възможните им костюми и т.н.
ето пример как "сценографията" на едно представление е решена само чрез присъстващите на сцената фигури:
http://www.volksbuehne-berlin.de/praxis/iwanow
(гледай клипчето долу)
работи с Питър Брук
принципи и съвети за работа:
- Да се познава и използва границата между сцена и салон / зрител и действие / театрално, условно и реално пространство;
- Границата на сцената дава възможност да има и off stage – действие извън сцената, което е частично или изцяло скрито, контролирано и предоставя възможност за изразяване или нефизическо присъствие (приемерно на триглавата ламя) от Тримата братя и зл. Ябълка и т.н.
Като се оставя много свободно място / „Празнотата в театъра стимулира въображението“ имаме възможност да провокираме публиката да доизмисля, довършва и поставя там, онова, което желае (всеки – различно нещо).
Упражнение:
Намислете си нещо много ценно: как ще се материализира то в пространството, как ще се ситуира в пространството / как ще стои на сцената – къде и как да го ситуирате / можете ли да ползвате това пространство извън сцената за това.
другата задача е да се опитате да създадете усещане за пространство използвайки само човешки фигури във всякакви мащаби и количества, и със съответните им качества - обем, физика, цвят, образ, възможните им костюми и т.н.
ето пример как "сценографията" на едно представление е решена само чрез присъстващите на сцената фигури:
http://www.volksbuehne-berlin.de/praxis/iwanow
(гледай клипчето долу)
4 / 12 / 2010
Янис Кокос / Yannis Kokkos
Няколко думи за неговия начин на работа, принципи и идеи.
Кокос определя сценографията като метафизично занимание. Според него сценографската работа и това, което наричаме решение е материализиране на утопии, работа с реализиране на онова, което в действителност е невъзможно. Протичоречието реализиране на невъзможното или нереалното идва от характера на театъра като условна реалност. Янис Кокос нарича сценографите „Архитекти на въображаемото“, творци / създатели на ефемерна архитектура.
Ефемерна - защото е илюзорна и често създадена от светлина, недействиетелни обеми, театрални илюзии, фалшиви перспективи и други „трикове“, който действат въображението на зрителя и участника. Ефемерна и защото е динамична в процеса на развитие на действието, защото е субтилна, но тотална в ограниченото пространство на сценичното не-битие.
Архитектура – защото използва пространството за инструмент за въздействие, за среда и основа – използва принципите на архитектурата, защото обслужваме човешки тела в динамични пропорции и мащаби, често хиперболизирани или целенасочено променени.
Тъкмо това, пише Кокос, прави решенията толкова отговорни.
Духът в пространството / във въздуха.
Кокос работи с въздуха / обема на театралната сцена или изобщо условното сценично пространство по майсторски начин, като го управлява и контролира чрез светлина, обеми / геометрия и онова, което той нарича „марж“. Запазването на духът на пространството е много важно, затова винаги се изследва и запознава подробно и старателно със сцената. Тя е основата на сценографията, тъй като има непреодолимо присъствие със своята архитектура, аура и уникално пространство. Кокос ни съветва да уважаваме това „заварено“ състояние на „въздуха“ на сцената и да се съобразяваме с него. Разбира се, не по начин, който може да навреди на работата ни. Кокос определя ефемерната архитектура като връзката между мечтите и думите на поетите (визуалните образи и текста).
Той говори за перфектната ефемерност, която разбива физическите закони и преодолява „тежестта на театъра“, но и запазва дистанция от академичната перфектност. Улавянето на духът във въздуха е там.
Марж е полето / междинното пространство между зрителя и действието. То е особено отново метафизично пространство, което може да се контролира както вариото на камерата или фотоапарата с мащаб и конструкция на декора по-близо или по-далеч, или около зрителя. Между тук и там винаги има разлика, но във властта на сценографа е да определи какава е тя. Не само линейната дистанция, но и тилтовете / отклонения от вертикала и хоризонтала както и диагоналите или кадрирането на цялата сцена в условната рамка на погледа на зрителя е едно от първите неща, който определя Кокос в работата си.
http://www.youtube.com/watch?v=PNsTXvwJiTo&feature=player_embedded
http://www.volksbuehne-berlin.de/praxis/die_chinesin/
Няколко думи за неговия начин на работа, принципи и идеи.
Кокос определя сценографията като метафизично занимание. Според него сценографската работа и това, което наричаме решение е материализиране на утопии, работа с реализиране на онова, което в действителност е невъзможно. Протичоречието реализиране на невъзможното или нереалното идва от характера на театъра като условна реалност. Янис Кокос нарича сценографите „Архитекти на въображаемото“, творци / създатели на ефемерна архитектура.
Ефемерна - защото е илюзорна и често създадена от светлина, недействиетелни обеми, театрални илюзии, фалшиви перспективи и други „трикове“, който действат въображението на зрителя и участника. Ефемерна и защото е динамична в процеса на развитие на действието, защото е субтилна, но тотална в ограниченото пространство на сценичното не-битие.
Архитектура – защото използва пространството за инструмент за въздействие, за среда и основа – използва принципите на архитектурата, защото обслужваме човешки тела в динамични пропорции и мащаби, често хиперболизирани или целенасочено променени.
Тъкмо това, пише Кокос, прави решенията толкова отговорни.
Духът в пространството / във въздуха.
Кокос работи с въздуха / обема на театралната сцена или изобщо условното сценично пространство по майсторски начин, като го управлява и контролира чрез светлина, обеми / геометрия и онова, което той нарича „марж“. Запазването на духът на пространството е много важно, затова винаги се изследва и запознава подробно и старателно със сцената. Тя е основата на сценографията, тъй като има непреодолимо присъствие със своята архитектура, аура и уникално пространство. Кокос ни съветва да уважаваме това „заварено“ състояние на „въздуха“ на сцената и да се съобразяваме с него. Разбира се, не по начин, който може да навреди на работата ни. Кокос определя ефемерната архитектура като връзката между мечтите и думите на поетите (визуалните образи и текста).
Той говори за перфектната ефемерност, която разбива физическите закони и преодолява „тежестта на театъра“, но и запазва дистанция от академичната перфектност. Улавянето на духът във въздуха е там.
Марж е полето / междинното пространство между зрителя и действието. То е особено отново метафизично пространство, което може да се контролира както вариото на камерата или фотоапарата с мащаб и конструкция на декора по-близо или по-далеч, или около зрителя. Между тук и там винаги има разлика, но във властта на сценографа е да определи какава е тя. Не само линейната дистанция, но и тилтовете / отклонения от вертикала и хоризонтала както и диагоналите или кадрирането на цялата сцена в условната рамка на погледа на зрителя е едно от първите неща, който определя Кокос в работата си.
http://www.youtube.com/watch?v=PNsTXvwJiTo&feature=player_embedded
http://www.volksbuehne-berlin.de/praxis/die_chinesin/
събота, 20 ноември 2010 г.
20.11
Началото на модерността е Първата световна война, дадаизма, футуризма...
Най-страшната и масова до тогава война е широко репродуцирана с помощта на киното и фотографията. Психологическите поражения са невъзстановими. Идва първият крах на буржоазното общество и неговите ценности. Край на естетиката и смисъла живота и най-вече - край в изкуството.
Дада се характеризира с отказ от естетически стил или художествена традиция, антирационалност, провокация, абсурдност, преувеличение, ирония, цинизъм, нихилизъм, основен акцент върху ролята на случайността в "творческия процес", по-скоро в изкуството изобщо. Дада задрасква дотогава съществуващите стилове и линейната история на изкуството... то ражда тоталното изкуство - средата или контекста в който всеки жест, образ или дума са креативни и заредени с теза.
Тоталната среда на дада представленията, митингите, концертите,маскарадите и карнавалите, рециталите, потрошаването на кафенето, където се събират в Цюрих, и т.н. е прераждането на сценографията и нейното преоткриване за Модерността.
Предоляването на стиловете се случва така.
Гледайте филма тук:
http://ubu.com/film/berger_seeing1.html
Упражнение: Дада колаж (следвайки максимум характеристиките на дадаизма - отказ от естетически стил или художествена традиция, антирационалност, провокация, абсурдност, преувеличение, ирония, цинизъм, нихилизъм, основен акцент върху ролята на случайността).
За онези, които не са присъствали на лекцията лично, (а само духом) - задача те усложнява с факта, че трябва в колажа ви да присъстват следните елементи:
1. цитат или изображение на Л.Н. Толстой;
2. Нарисувана ютия;
3. Етикет от въображаема (хипотетична) марка бира;
4. Името ви, написано наобратно.
Целта на колажа е опит на работа с готови изображения и експеримент с взаимодействието на различни елементи в ситуацията на отказ от стил или преодоляване на стила и естетическия императив (това да се стремим към хубавото/красивото).
Най-страшната и масова до тогава война е широко репродуцирана с помощта на киното и фотографията. Психологическите поражения са невъзстановими. Идва първият крах на буржоазното общество и неговите ценности. Край на естетиката и смисъла живота и най-вече - край в изкуството.
Дада се характеризира с отказ от естетически стил или художествена традиция, антирационалност, провокация, абсурдност, преувеличение, ирония, цинизъм, нихилизъм, основен акцент върху ролята на случайността в "творческия процес", по-скоро в изкуството изобщо. Дада задрасква дотогава съществуващите стилове и линейната история на изкуството... то ражда тоталното изкуство - средата или контекста в който всеки жест, образ или дума са креативни и заредени с теза.
Тоталната среда на дада представленията, митингите, концертите,маскарадите и карнавалите, рециталите, потрошаването на кафенето, където се събират в Цюрих, и т.н. е прераждането на сценографията и нейното преоткриване за Модерността.
Предоляването на стиловете се случва така.
Гледайте филма тук:
http://ubu.com/film/berger_seeing1.html
Упражнение: Дада колаж (следвайки максимум характеристиките на дадаизма - отказ от естетически стил или художествена традиция, антирационалност, провокация, абсурдност, преувеличение, ирония, цинизъм, нихилизъм, основен акцент върху ролята на случайността).
За онези, които не са присъствали на лекцията лично, (а само духом) - задача те усложнява с факта, че трябва в колажа ви да присъстват следните елементи:
1. цитат или изображение на Л.Н. Толстой;
2. Нарисувана ютия;
3. Етикет от въображаема (хипотетична) марка бира;
4. Името ви, написано наобратно.
Целта на колажа е опит на работа с готови изображения и експеримент с взаимодействието на различни елементи в ситуацията на отказ от стил или преодоляване на стила и естетическия императив (това да се стремим към хубавото/красивото).
петък, 12 ноември 2010 г.
13.11
"Театърът е живот, но в по-концентрирана форма" Питър Брук
Представяне на взаимодействия на прожекция с обекти и образи на сцената.
Кадриране и използване на мултимедийна прожекция в декора.
Продължаване и / или преодоляване на сценичното пространство чрез ненаративни кино клипове. Създаване на усещане, атмосфера, логика на пространството или функцинално използване на изображението от прожекцията.
Задача: статично или динамично изображение, което да създаде някаква специфична / характерна среда + 2 или 3 обекта / образа, които да свързват сценичното простанство с нея.
Представяне на взаимодействия на прожекция с обекти и образи на сцената.
Кадриране и използване на мултимедийна прожекция в декора.
Продължаване и / или преодоляване на сценичното пространство чрез ненаративни кино клипове. Създаване на усещане, атмосфера, логика на пространството или функцинално използване на изображението от прожекцията.
Задача: статично или динамично изображение, което да създаде някаква специфична / характерна среда + 2 или 3 обекта / образа, които да свързват сценичното простанство с нея.
събота, 6 ноември 2010 г.
06.11
Енциклопедия на въображаемите същества на Борхес служи за източник на герои / действащи лица, които трябва да поставим в контекст/среда в двора на университета.
Упражнението се усложнява допълнително от случайния подбор на старинни столове от книгата "Интериорът през вековете" на Иван Баджев. Столовете от различни епохи и стилове трябва да се поставят в същата среда, както и въображаемите същества.
Целта на експеримента е да се изследва взаимодействието между (съвременна) среда, предмет с исторически черти и въображаемо същество.
Упражнението се усложнява допълнително от случайния подбор на старинни столове от книгата "Интериорът през вековете" на Иван Баджев. Столовете от различни епохи и стилове трябва да се поставят в същата среда, както и въображаемите същества.
Целта на експеримента е да се изследва взаимодействието между (съвременна) среда, предмет с исторически черти и въображаемо същество.
събота, 30 октомври 2010 г.
30.10
Няколко линка за разсъждения и наблюдения - сценографията и смяната на "декор" гледайте и как това влияе на средата.
http://www.youtube.com/watch?v=wa2nLEhUcZ0
http://www.youtube.com/watch?v=UsBe2WqpLmk&feature=channel
влизането в гардероба е началото на сценографията - помислете върху тази метафора и целия визуален език на парчето / клипа.
Следващите два линка са за светлината и колко лесно, без специална техника и средства постигаме забележителен ефект.
http://www.youtube.com/watch?v=bE1Ro_wPGIU&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=Cqg_ZGcuybs
http://www.youtube.com/watch?v=wa2nLEhUcZ0
http://www.youtube.com/watch?v=UsBe2WqpLmk&feature=channel
влизането в гардероба е началото на сценографията - помислете върху тази метафора и целия визуален език на парчето / клипа.
Следващите два линка са за светлината и колко лесно, без специална техника и средства постигаме забележителен ефект.
http://www.youtube.com/watch?v=bE1Ro_wPGIU&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=Cqg_ZGcuybs
Абонамент за:
Публикации (Atom)