събота, 18 декември 2010 г.

18,12

Кино и сценография

Няколко стъпки към киното и работата на художника там.

Отново силно екипна работа, продукцията или създаването на филм изискват доста подготовка, анализи и изследване, както и изясняване на основни линии и стил с режисьора и оператора.

Докато в театъра сценографията е основна част от визуализацията и решението на
представлението като цялостно произведение, в киното се намесва или споделя работата на художника оператора. Камерата и нейното субективно око са всъщност окото на зрителя и това пречупване на цялото произведение през оптиката на камерата прави ролята на оператора много отговорна. Позицията на кадъра и кадрирането, което в театъра беше до голяма степен отговорност на сценографа, тук се решава от режисьора и оператора.

Ограничаването на изразните средства на художника в киното не значи, че работата му е второстепенна. В такъв екип (макар кино-режисьорите да са по визуално насочени) схемата на визуализация отново е дело на тримата (режисьор, оператор и художник).
В руското кино оператора се нарича "режисьор-постановчик" защото "поставя", кадрира, пречупва действието през своята техника и предлага на зрителя как да види действието.

Художникът е отговорен за декора, костюмите, реквизита, грима, прическите и другите материални измерения на това, което се снима. Затова ролята му в киното е разпределена на различни служби, които ослужват снимачния процес - декоростроители, реквизитори, гардеробиери, гримьори и фризьори... пиротехници.

Художникът в киното заедно с двамата основни кино-творци (режисьора и оператора) намират и определят местата, където ще се снимат определени сцени, решават как и какво от тях да се (до)декорира, довърши, разруши, разчисти, пребоядиса и т.н.
Обикновено тогава с тях е и един асистент, който се нарича "Location scouter" - или "търсач на места за снимане" - той следи за функционалното обезпечаване на "мястото" - има ли ток, безопасно ли е, може ли да се ползва там техника и осветление и др.

Художникът отново в екип с режисьора и оператора предлага какви да бъдат костюмите и изобщо стила на визуализацията. Съответно създава този характерен облик - визуален стил на филма като създава костюми, интериори и детайли (подбира предмети, аксесоари и т.н. реквизит). Всички тези създадени специално за филма, взети под наем или на заем предмети, дрехи, мебели и части от декора и костюма се предоставят и поемат от съответните служби:

Грубата работа на снимачния терен - дърводелски, строителни, бутафорни, бояджийски и други такива дейности се извършват от екип майстори - асистент-художници, които работят по график преди снимките на определено място и го подготвят за (до)декорирането.

Костюмите, аксесоарите и обувките отиват в "Гардероба" (където те се съхраняват, поддържат, перат, гладят, възстановяват, ако са скъсани и т.н.);

Предметите, мебелите и другите части от декора отиват в "Реквизит" - който също се грижи за тяхното състояние и отговаря за тях по време на снимачния процес;

Грима, перуките, мустаците и т.н. части от визуалния образ на всяко действащо лице се обслужват от съответните служби - "Грим", "Коса" или от един и същ опитен в това отношение човек.

Задачата за Коледа и НГ е да гледате и подготвите анализ/коментар на един исторически и един съвременен филм по избор като се опитате да намерите поне по едно художествено решение, което ви е направило впечатление и е повлияло върху начина, по който филмът ви е въздействал.
(например - избора на черно-бяло, червено и златно в интериорите на "Хамлет" на Кенет Брана). ето и линк към трейлъра на филма:

http://www.youtube.com/watch?v=GcWfNZhSEIQ

събота, 11 декември 2010 г.

11 / 12 / 2010

Жан-Ги Лекат

работи с Питър Брук

принципи и съвети за работа:

- Да се познава и използва границата между сцена и салон / зрител и действие / театрално, условно и реално пространство;
- Границата на сцената дава възможност да има и off stage – действие извън сцената, което е частично или изцяло скрито, контролирано и предоставя възможност за изразяване или нефизическо присъствие (приемерно на триглавата ламя) от Тримата братя и зл. Ябълка и т.н.
Като се оставя много свободно място / „Празнотата в театъра стимулира въображението“ имаме възможност да провокираме публиката да доизмисля, довършва и поставя там, онова, което желае (всеки – различно нещо).

Упражнение:
Намислете си нещо много ценно: как ще се материализира то в пространството, как ще се ситуира в пространството / как ще стои на сцената – къде и как да го ситуирате / можете ли да ползвате това пространство извън сцената за това.

другата задача е да се опитате да създадете усещане за пространство използвайки само човешки фигури във всякакви мащаби и количества, и със съответните им качества - обем, физика, цвят, образ, възможните им костюми и т.н.

ето пример как "сценографията" на едно представление е решена само чрез присъстващите на сцената фигури:
http://www.volksbuehne-berlin.de/praxis/iwanow
(гледай клипчето долу)

4 / 12 / 2010

Янис Кокос / Yannis Kokkos
Няколко думи за неговия начин на работа, принципи и идеи.
Кокос определя сценографията като метафизично занимание. Според него сценографската работа и това, което наричаме решение е материализиране на утопии, работа с реализиране на онова, което в действителност е невъзможно. Протичоречието реализиране на невъзможното или нереалното идва от характера на театъра като условна реалност. Янис Кокос нарича сценографите „Архитекти на въображаемото“, творци / създатели на ефемерна архитектура.
Ефемерна - защото е илюзорна и често създадена от светлина, недействиетелни обеми, театрални илюзии, фалшиви перспективи и други „трикове“, който действат въображението на зрителя и участника. Ефемерна и защото е динамична в процеса на развитие на действието, защото е субтилна, но тотална в ограниченото пространство на сценичното не-битие.
Архитектура – защото използва пространството за инструмент за въздействие, за среда и основа – използва принципите на архитектурата, защото обслужваме човешки тела в динамични пропорции и мащаби, често хиперболизирани или целенасочено променени.
Тъкмо това, пише Кокос, прави решенията толкова отговорни.
Духът в пространството / във въздуха.
Кокос работи с въздуха / обема на театралната сцена или изобщо условното сценично пространство по майсторски начин, като го управлява и контролира чрез светлина, обеми / геометрия и онова, което той нарича „марж“. Запазването на духът на пространството е много важно, затова винаги се изследва и запознава подробно и старателно със сцената. Тя е основата на сценографията, тъй като има непреодолимо присъствие със своята архитектура, аура и уникално пространство. Кокос ни съветва да уважаваме това „заварено“ състояние на „въздуха“ на сцената и да се съобразяваме с него. Разбира се, не по начин, който може да навреди на работата ни. Кокос определя ефемерната архитектура като връзката между мечтите и думите на поетите (визуалните образи и текста).
Той говори за перфектната ефемерност, която разбива физическите закони и преодолява „тежестта на театъра“, но и запазва дистанция от академичната перфектност. Улавянето на духът във въздуха е там.

Марж е полето / междинното пространство между зрителя и действието. То е особено отново метафизично пространство, което може да се контролира както вариото на камерата или фотоапарата с мащаб и конструкция на декора по-близо или по-далеч, или около зрителя. Между тук и там винаги има разлика, но във властта на сценографа е да определи какава е тя. Не само линейната дистанция, но и тилтовете / отклонения от вертикала и хоризонтала както и диагоналите или кадрирането на цялата сцена в условната рамка на погледа на зрителя е едно от първите неща, който определя Кокос в работата си.
http://www.youtube.com/watch?v=PNsTXvwJiTo&feature=player_embedded

http://www.volksbuehne-berlin.de/praxis/die_chinesin/