4 / 12 / 2010

Янис Кокос / Yannis Kokkos
Няколко думи за неговия начин на работа, принципи и идеи.
Кокос определя сценографията като метафизично занимание. Според него сценографската работа и това, което наричаме решение е материализиране на утопии, работа с реализиране на онова, което в действителност е невъзможно. Протичоречието реализиране на невъзможното или нереалното идва от характера на театъра като условна реалност. Янис Кокос нарича сценографите „Архитекти на въображаемото“, творци / създатели на ефемерна архитектура.
Ефемерна - защото е илюзорна и често създадена от светлина, недействиетелни обеми, театрални илюзии, фалшиви перспективи и други „трикове“, който действат въображението на зрителя и участника. Ефемерна и защото е динамична в процеса на развитие на действието, защото е субтилна, но тотална в ограниченото пространство на сценичното не-битие.
Архитектура – защото използва пространството за инструмент за въздействие, за среда и основа – използва принципите на архитектурата, защото обслужваме човешки тела в динамични пропорции и мащаби, често хиперболизирани или целенасочено променени.
Тъкмо това, пише Кокос, прави решенията толкова отговорни.
Духът в пространството / във въздуха.
Кокос работи с въздуха / обема на театралната сцена или изобщо условното сценично пространство по майсторски начин, като го управлява и контролира чрез светлина, обеми / геометрия и онова, което той нарича „марж“. Запазването на духът на пространството е много важно, затова винаги се изследва и запознава подробно и старателно със сцената. Тя е основата на сценографията, тъй като има непреодолимо присъствие със своята архитектура, аура и уникално пространство. Кокос ни съветва да уважаваме това „заварено“ състояние на „въздуха“ на сцената и да се съобразяваме с него. Разбира се, не по начин, който може да навреди на работата ни. Кокос определя ефемерната архитектура като връзката между мечтите и думите на поетите (визуалните образи и текста).
Той говори за перфектната ефемерност, която разбива физическите закони и преодолява „тежестта на театъра“, но и запазва дистанция от академичната перфектност. Улавянето на духът във въздуха е там.

Марж е полето / междинното пространство между зрителя и действието. То е особено отново метафизично пространство, което може да се контролира както вариото на камерата или фотоапарата с мащаб и конструкция на декора по-близо или по-далеч, или около зрителя. Между тук и там винаги има разлика, но във властта на сценографа е да определи какава е тя. Не само линейната дистанция, но и тилтовете / отклонения от вертикала и хоризонтала както и диагоналите или кадрирането на цялата сцена в условната рамка на погледа на зрителя е едно от първите неща, който определя Кокос в работата си.
http://www.youtube.com/watch?v=PNsTXvwJiTo&feature=player_embedded

http://www.volksbuehne-berlin.de/praxis/die_chinesin/